Вярно е.. „Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.”   Днес, прибирайки се от работа, се засякох в асансьора с една съседка. Заговорихме се. Беше по скоро разговор, който започвайки с темата за горещото време навън, докато асансьора стигне 8-мия етаж, се разви неочаквано в посока споделяне трудностите в живота, превратностите и любовта, която понякога ни заобикаля. Та тя, която е на 42 години, добре изглеждаща за възрастта си жена с двама големи сина, останала след развода сама, ме окуражи с думите, че не трябва да губя вяра и че животът сега започва за мен. Погледнах я учудено. Защо ли го казва? Тя дори не се е омъжила повторно. Отгледала е децата си отдавайки им се изцяло. Какво ли имаше предвид...не знам, но думите „Трябва само силно да го вярваш” като че ли ме заразиха с позитивизъм.   След раздялата, не можех да си представя, че някога бих обърнала внимание на друг мъж, дори категорично го отричах. Така болеше от липсата, че не исках и да знам. Не исках нищичко да знам... Едно чудо. Едно ново запознанство. Позитивен и лъчезарен. Мил, спокоен и винаги чаровно усмихнат. Не го познавам. Познавам  само усещането, което се поражда в мен...това да захвърля лошите мисли настрани и да се усмихвам. Изглежда привидно вглъбен, а всъщност адекватен във всеки един момент. Има някаква доза загадъчност в изражението му, има и малко романтика. Харесва ми. Харесва ми да ме кара да се усмихвам. Харесва ми да ме кара да се чувствам спокойна. Не знам колко и докога. Не знам, какво и как. Не знам много неща..... но знам, че е вярно...”всяко нещо е чудо”.

ние сме тези които определят стойноста и характера на едно отдадено събитие.
До като ние наблудаваме една мравка и нейните обикновенни деяния, не можем да допуснем че във този момент, за нея е чудо това което тя преудолява. Друго ще е ако ние се замислим, върху това което тя прави и предадем необходимата стойност...

Да, така е! Всяко едно нещо е чудо, само че ние сме слепи да го видим...