Той влезе в стаята и затвори вратата. Очите му жадно ме гледаха и казваха „Искам те”. Приближаваше бавно към мен, докато ръцете  разкопчаваха ризата му. Имаше най-удивителното излъчване, което някога бях срещала. Очите му...тези очи не мога да ги забравя...леко присвити с издайническо остроумие заклещено в зениците. Беше повече от великолепен, беше всичко, за което някога съм мечтала... и беше с мен.   По-рано вечерта не се знаеше, къде щеше да се случи развръзката на тази уж, в началото, само авантюра и за двама ни. Беше петък вечер. - Ще ходим извън града?..каза той - Къде? – учудващо попитах аз и веднага си дадох сметка, че това ще бъде първата ни нощ заедно. - Един „мой” има да ми връща услуга и ще ни води някъде с приятелката си да празнуваме. Дааа...щяхме да празнуваме 8-ми март, макар че си беше 7-ми срещу 8-ми. Но това не ме интересуваше..нищо не ме интересуваше...само това че съм с него беше от значение. Дойде да ме вземе към 21 часа от вкъщи и се отправихме към уговореното място, където трябваше да ни чакат. Качихме се в колата и потеглихме. Седях в скута му през целия път. Прегръщах го и го галех. Нямаше по- щастлива жена от мен в този момент. А той беше на седмето небе. Знаех го. Пристигнахме в някакъв хотел и се настанихме. Уговорката беше за ресторанта след 30 минути. Качихме се в стаята да се поосвежим. Беше само мъничка стая, с голямо топло легло, където часове по-късно щях да спя в обятията му. Когато слязохме в ресторанта,  там се вихреше купон. Песни, танци и полузамъглени погледи на хора в алкохолен делириум. Всички се веселяха щуро и изглеждаха щастливи. Всички бяха щастливи. Аз бях щастлива. Часове по-късно, когато и нас ние пое радостната глъч и захвърлихме задръжките с щироко усмихнати лица, той  прошепна тихо на ухото ми.. - Щастлив съм само докато гледам гърба ти и галя косите ти... Никога няма да го забравя! И сега очите ми се пълнят със сълзи..той беше единствен по рода си...той беше всичко за мен!     Имаше ме. Беше красива нощ. Беше най-романтичната нощ в живота ми. Той беше мъжът. Той беше човекът с кого исках да прекарам остатъка от живота си.   Сега, след година и половина него вече го няма. Замина си. Сега, след година и половина вече не беше същото. Остана само болката от разбитото ми сърце. Остана само споменът, който се е загнездил дълбоко в душата ми за да ми напомня всеки един ден за един мъж...единствената истинска любов в живота ми. Понякога просто седя умислена и вглъбена в себе си... Само ако можех да върна времето назад и да изпитам отново от онова неописуемо усещане, което неволно ме кара да се усмихна през сълзи и да кажа на глас ... Аз бях истински щастлива!  

За това е най-добре подобни спомени да се изолират, като един живот сам за себе си, една вечност - мигновение, която няма общо с годините, с всички други спомени. Така красивото си остава красиво, а от прочетеното разбирам, че е било много красиво.

Награда са на живота, не бива да носят разбито сърце. Разбира се, това го казва разума, ала емоцията си знае своето.

благодаря ти...

Аз мисля, важното е, че ти се е случило. Жалко, че не умеем да го задържим завинаги, но е възможно. Въпрос на отношение към случилото се.

Като го напишеш и споделиш изглежда по-живо, нали!

И аз имам такива спомени и не преставам да благодаря за това!

Благодарна съм, но все още ме боли...

Остави болката да я изживееш, да не я затаяваш вътре в себе си.
Но не забравяй, че хубаво е да запазиш благодарността. Пък както дойде. Ако пък почувстваш, че не си благодарна...
Т.е. хубаво е, ако се научим да не бягаме в отхвърлянето, а да останем в примането на нещата, каквито са.
Животът пак ще е хубав. Въпреки че ... ти се е случило нещо хубаво и си е отишло.

да...така е, имаш право
започвам да мисля, че животът може да има и друго измерение, освен това в което съм сега...започвам да мисля, че има надежда да забравиш лошото, да съхраниш хубавото и да продължиш напред....да обичаш отново и да бъдеш обичан:)

prosto ostanah bez dumi,tova beshe prosto,neshto unikalno naistina mnogo mi haresa :)

благодаря.. :о)