Той я потърси един слънчев следобед. Имаше нужда от професионалната и помощ. Нанасяше се в нов апартамент и имаше нужда от мека мебел. Тя, както винаги, бе готова да откликне. Трябваше да вземе само ролетката и да се отзове за да даде най-доброто предложение. Все пак бе интериорен дизайнер и това бе нейната работа, нейната страст. Отидоха в апартамента. Тя го разгледа обстойно, все едно изследваше всеки дребен детайл..толкова бе взискателна винаги. Взе размери и даде своето предложение, обстоятелствено пояснено...такава си беше, вечно много се обясняваше.

Той я слушаше внимателно и се съгласяваше с всичко, което тя декларираше като идея.
Отвори бутилка червено вино и го разля в две красиво изваяни чаши. Приближи се към нея и прекъсна обясненията и с едно простичко ‘наздраве’. Тя  му се усмихна благородно и отпи от прелестната чаша. Последваха разговори..той разкривайки мрачната история на живота си, тя – споделяйки несгодите от своя. Бяха като две слепи души в навечерието на едно пробуждане. Виното бе чудесно, музиката изпълваше тишината, а разговорите им продължаваха. И двамата наскоро бяха преживяли раздяла и някак с лекота споделяха, всеки своята история...

Нямаше къде да седнат и се бяха подпрели на кухненския плот..той в единия край на кухнята, тя- в другия. Но това не им пречеше да си говорят открито с часове...харесваше им тази отдалечена близост. Най накрая той донесе отнякъде два сгъваеми стола и акуратно ги разтегна. Чувстваше се неудобно, че я бе държал без да седне, но тя не се оплакваше, беше приятно опиянена и дори уютно разположена макар и подпряна някъде в края на кухненския плот. 

Продължиха да си говорят, вече в непосредствена близост един до друг и темите бяха по-весели, по-леки и не така натоварени с тъжни мисли от миналото...и всичко стана съвсем естествено. Дали заради виното, дали заради самата спокойна и приятно топла обстановка той взе ръката и в своята. Тя погали неговата в отговор. Той се приближи и я целуна. Тази вълшебна и така очаквана целувка мигновенно стъпка  дистанцията и ги потопи в едно ново измерение...далеч от проблемите, далеч от света. Бяха само те двамата. Бяха само те... далеч от всичко и от всички...

В онази нощ се роди нещо красиво, нещо откровено чисто и спонтанно.
Макар и за кратко...

 

 

 

 

Честито рождество Христово!
(:–€)

Честито Рождество Христово!

Макар и за кратко?!... Но защо??? ... Ах...

Макар и за кратко...Понякога така се случва в живота, но дори "макар и за кратко" тези моменти се оказват много по-значими от други такива в които си отдавал същността си дълго време на човек, който не я е заслужавал...